ОТНОВО ЗА ТРОЯНСКАТА ВОЙНА – ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ, В КОЯТО НЯМА ГЪРЦИ

От няколко години представители на “българската наука” се опитват да ми затворят устата. Понеже новият ми блог ми е посетен над 10 570 000 пъти, а прочитите в стария блог са 14 151 000, въпросните хорица явно се страхуват, че неудобна за тяхната кариера сведения ще станат известни на широката публика. Все пак, макар да се касае за дълъг период от време общият брой прочити на есетата ми наближава 25 000 000. Това си е солидно количество и не само броят на моите съмишленици расте, но и ред други хора започват да разбират каква е истината за нашите корени.

 

Въпрос на време е когато една критична маса българи ще изиска отговорност от учените, за обезобразената ни история, за внушенията, изкривили съзнанието на милиони сънародници. За да не се стигне до там, или по-скоро, за да се забави този процес, една малка група хорица се е заела да ме клевети, осмива, заплашва. Новият ми блог бе докладван като опасна страница, макар Blogger да е собственост на Google. Понеже някои есета са докладвани твърде често, Фейсбук потиска линковете към тях и важната информация не достига до много хора.

 

Това ме накара да препубликувам няколко интересни есета. Настоящето е първото от тази поредица, а се надявам да не е последното. В тази работа ще бъдат разгледани няколко важни теми, на които разбира се ще бъдат дадени отговори. Тези отговори имат потенциала да удивят тези, които се запознаят подробно с информацията и я проверят. Изненадите са няколко и всичките са приятни за тези от нас, които обичат България и държат истината за миналото ни да бъде извадена на бял свят. Ето и темите, на които ще се спрем:

 

1.Кои са основателите на Троя и кои са техните наследници?

2.Каква е връзката между трояните и ахейците?
3.Каква е истинската причина за Троянската война?

 

Сблъсъкът между ахейците и защитниците на града на цар Приам е описан подробно от поета Омир. От този автор научаваме за Ахил Пелеев и хората му, които в по-късни времена, в работа на Йоан Малала ще бъдат определени като предци на българите. Пак от Омир получаваме сведения за троянските съюзници: траките мизи и пеони. И двете групи са отъждествени с българите от редица средновековни летописци. Създателят на “Илиада” разказва също и за цар Резос, чиято история, според проф. Димитър Попов е оцеляла в българския фолклор. След малко ще се уверим, че всички тези интересни неща не са никак случайни.

 

Да започнем с един от най-важните въпроси, а именно: кои са основателите на Троя, позната и като Илион? Най-рано градът е споменат не в гръцки, а в хетски извори. В работата си “Общество и Държавност у Траките” проф. Калин Порожанов цитира езиковедът Леонид Гиндин по отношение на това, че названието Илион е тракийско, а и, че е споменато в хетски извор от XVII в. пр. Хр., или с други думи – преди около 3650 - 3700 г. Със сигурност обаче селището е по-старо.

 

Трябва да благодарим на хетите и за друга информация, защото техните техните летописци са регистрирали в по-късни времена името Илион още веднъж, но този път са добавили алтернативното име Троя, а и още един топоним, който е много интересен и ще ни помогне да разберем кои са създателите на града, в който властва цар Приам.

 Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)

В работа, публикувана в интернет, проф. Ерик Клайн обръща внимание на един конфликт между Хетската Империя (по времето на Тудхалия II – 1360 – 1344 г. пр. Хр.) и съюз на хора от региона Asuwa (регионът, в който е Троя). Споменати са топонимите Wilusya (Илиос, Илион) и Tariusa (Троя, според цит. от Клайн Гьотербок, Гарстанг, Гърни и др.).

 

Карта на Хетската Империя и земите край нея, територията на царство Асува е маркирано с червена лининия, изобр. базирано на (Near_East_topographic_map-blank.svg: Sémhur)

https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_regions_of_Anatolia#/media/File:Hethiter.svg

 

 

И трите имена: Уилусия,  Тариуса, Асува са много важни. По време на Бронзовата епоха географската област Аsuwa (Асува), станала основа за името на континента Азия е сравнително малка по територия. Касае се за име на царство, за което се смята, че е първата тракийска държава в Мала Азия. Това не е мое лично мнение, а виждане на различни чужди историци и лингвисти.

 

Преди около половин век Игор Дяконов изразява виждането, че след своето идване в Мала Азия през Босфора, траките са основали царството Асува (най-древната Азия) и то още във времената преди Троянската Война: “Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азия, если верить греческой традиции, началос еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”.

 

Уповавайки се на сведенията на специализиралите се в хетската история западни учени Джон Гарстанг и Оливър Гърни, Игор Дяконов подчертава, че Ассува (Aššuwa) е всъщност първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия:

“…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако – фригийцев в Малой Азии…”

 

В най-новата си книга “Неразказаната История на Траките” съм представил интересни сведения за хората на царство Асува-Азия, посочил съм от кой балкански регион са дошли, а и каква а връзката им с хетите. В новата си работа съм обяснил и това, че значението на името Асува-Азия е страна на коневъдците.

 

Ако основателите на царство Асува са траки, то и създателите на Троя-Илион са траки, друг извод не е възможен в случай, че селището е на територията на трако-фригийското царство и реално е било негова столица.

 Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)

 У нас това се знае отдавна, защото още в началото на ХХ в., Д.П. Даскалов прави следното изказване в своя книга: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bos-ӧjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

 

Друг прогресивен български интелектуалец, а именно Никола Йонков Владикин не просто свързва траките с Омировата Троя, но съобщава и за смайващата прилика между украшенията на троянските благороднички и тези на българските жени от края на XIX и началото на ХХ в.

 

Даскалов и Йонков-Владикин не са единствените, които смятат, че Троя е основана от дедите ни. Съпоставяйки данни от археологията с езиковедски анализ на топоними и хидроними от Троада, Леонид Гиндин смята, че указания анатолийски регион Троада, е част от етнокултурния ареал на югозападната част на Тракия, още от периода на Троя I  – Троя IV, т.е. в продължение на цялото трето хилядолетие преди Христа.

 

Базиращ се на сведения от работи на Мерперт и Черных, Юрий Откупщиков съобщава, че най-ранните културни слоеве на археологическия обект Езеро, България са по-стари от Троя I, като сходството на материалната култура в двата региона е голямо. В такъв случай единственият логичен извод е, че Троя, позната и като Илион е основана от нашите предци, влезли в историята под името траки.

 

Както можем да се досетим – самото название Троя e тракийско, значението е място на благоденствието. При анализа на името на героя Трoс (Τρώς), за когото в миналото се е смятало, че е дал името на увековечения от Омир град, фламандският лингвист Алберт Карноа стига до заключението, че то идва от ие. корен *treu “etre florissant, fort, puissant” – силен съм, процъфтявам, радвам се на благодат. Същият корен *treu Карноа намира в името на нимфата Траке, като смята, че дори народностното име траки идва от по-стара форма *травсики (Trausikes) *treus “etre florissant” – процъфтявам, радвам се на благодат.

 

Както вече бе споменато, алтернативното име на Троя - Илион е тракийско по произход. Като цяло нашите езиковеди не отричат това, но и не посочват ясно връзката между името на обезсмъртения от Омир град и названията на други тракийски селища. Акад. Иван Дуриданов свързва намиращият се в Югоизточна Тракия град Илион със стчсл. (или по-точно стблг.) илъ – кал. Засегнатият от нашия езиковед тракийски топоним се намира точно в областта, в която е и Урдовиза (Китен) – мястото, където са опитомени най-рано коне в Европа, мястото, от което са тръгнали траките основали царство Асува в Мала Азия, а явно и Троя-Илион.

 

Логиката подсказва, че точно южнотракийският Илион да е дал вдъхновение за името на увековечения от Омир Илион. Съвсем нормално е, идвайки на ново място и основавайки нов град дедите ни да му дадат името на селището, от което са тръгнали, особено ако релефа на новото място показва прилики с релефа на старото.

 

В работата си засягаща предгръцкото население на Елада Юрий Откупщиков изказва твърдението, че понастоящем изобщо няма място за съмнение относно трако-фригийския характер на езика на жителите на Троя: “Однако фрако-фригийская, а не греческая принадлежность языка троянцев в настоящее время едва ли может вызывать сомнения.”

 

След като установихме, че Троя е основана от траки, т.е. от нашите предци, нека хвърлим поглед и върху един сериозен на пръв поглед проблем. Касае се за това, че средновековните българи са свързвани ту със съюзниците на града на цар Приам, ту с противниците му. Дали се касае за грешно предаване на факти, или пък просто дедите ни са били огромен народ, части от който са влизали в конфликт едни с други поради борба за надмощие? Това е нещо напълно нормално и се среща при гърци, римляни, германи и др.

 

Нека разгледаме наличната информация. Летописците Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Димитър Хоматиан, Лаоник Халкондил, Йоан Цеца, Йоан Зонара и др. отъждествяват българите от своето време с траките мизи и пеони. И двете групи спадат към защитниците на Троя, но пък един друг автор, а именно Йоан Малала, е уверен, че българите са потомци на хората, които Ахил Пелеев предвожда. Този герой е противник на трако-трояните и съюзник на ахейците, водени от Менелай и Агамемнон.

 

Ако се дистанцираме от догмите и се задълбочим в подробностите ще се уверим, че противоречие няма, нито пък има нещо странно в това средновековните българи да бъдат причислявани ту към защитниците на Троя, ту към нейните врагове.

 

В Омировата “Илиада” никой от участниците в конфликта не нарича враговете си варвари, т.е. хора говорещи различен, неразбираем език. Това означава, че както предвожданите от Ахил бойци, така и съюзниците и поданиците на цар Приам са говорили един и същ език, или поне много близки наречия. След като според Откупщиков и др. лингвисти речта на трояните е трако-фригийска, то такава трябва да е и речта на ахейците.

 

Освен езика, има и други неща, които свидетелстват за общите корени на хората от воюващи срещу и в защита на Троя. Благодарение на описаните от Омир погребални обреди става ясно, че ахейците и трако-трояните са носители на една и съща религиозна традиция. Това означава, че ахейци и трако-трояни са близки роднини, което разбира се е истина, но една дълго време потискана истина.

 

За историците не е тайна, че ахейските благородници Агамемнон и Менелай не са гърци. Те са синове на цар Атрей, който пък е потомък на фригиеца Пелопс, а фригите са част от тракийската общност.

 

Пелопс довежда хора в Пелопонес във времената преди Троянската война, като това тракийско население оставя достатъчно следи: както в топонимите, така и архелогически. Паул Кречмер (цит. от Откупщиков) е уверен, че огромните погребални могили, с които е осеян Пелопонес са фригийски, т.е. тракийски.

 

Отново Откупщиков, представя сведения от Страбон и Павзаний за фригийското присъствие в Пелопонес, но също така и в Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е дома на Ахил Пелеев. Трябва да се добави, че в своите проучвания Паул Кречмер съобщава за намиращ се в Тесалия топоним Фригия (Φρυγία), на границата с Атика и Беотия. Според Страбон, преди Троянската война цяла Атика е принадлежала на траките:

 

“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.”(Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

Преселението на фригите е станало много отдавна и поради тази причина Херодот определя ахейците като стари, коренни жители на Пелопонес, докато дорийците, т.е. същинските гърци са дефинирани като пришелци (Her.VIII.73). За да се прави такова ярко разграничение, то ахейците и гърците са действително напълно различни народи.

 

Тези сведения показват, че истинските ахейци са траки от групата на фригите и това обяснява защо ахейци и трако-трояни се разбират без проблем, защо елитът на двете групи се състои от бойци-колесничари, а и защо погребалните обреди са общи. Дори името ахейци, ахеи е тракийско.

 

Народностното название ахеи, или по-точно акаивои (*Ἀχαι-ϝοί, Ἀκαι-βοί) e изградено по същия начин както и тракийските етноними сика-вои (Συκαι-βόι) и пераи-вои (Περραι-βοί). Елементът -вои притежава значение войници, боици и съответства точно на стблг. вои – бойци. Името на произлезлите от средите на фригите ахеи (Ἀχαι-ϝοί, Ἀχαι-βοί) означава буквално яки вои, яки бойци, силни бойци.

 

Фригийските корени на ахейците обясняват защо учени като Маккуин са склонни да разположат най-старата Ахея в Тракия и да определят споменатите в хетските летописи ахейци като европейски траки. Все пак прародината на фригите е на Балканите, и според изследователи като Откупщиков и др., Пелопс довежда фриги в Пелопонес от север, т.е. от Балканите, а точно това е мястото, на което фригите са оставили доста следи.

 

Според лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел монументалният надпис от Ситово, Пловдивско е фригийски. С това аз съм напълно съгласен, в том I на книгата си “Тайните на Тракийския Език” съм дал тълкуване на древното послание с помощта на български. Държа да отбележа, че на югоизток от Ситово, в пределите на Сакар планина, край Вишеград е имало фригийско светилище, в чиито околности проф. Драгомир Лалчев намери два други фригийски монументални надписа. Важна подробност е и това, че светилището край Татул носи белезите на фригийската архитектура.

 Древно светилище Татул, снимка Камен Ханджиев

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8_-_%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_-_%D1%81._%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB_-_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB_-_%2812%29.jpg

Нека обобщим какво сме разбрали до този момент:

1.     Траките населяват Мала Азия още преди основаването на Троя.

2.     Материалната култура на ранната Троя и тази на археологическия обект Езеро са сходни, като тази от територията на България е по-стара.

3.     Според виждането на редица учени названията Илион, Троя, Асува-Азия принадлежат на траките, а разбира се имат и обяснение на български.

4.     В “Илиада” героите от двата противникови лагера говорят един и същ език и практикуват едни и същи погребални обреди, а пък аристокрацията е представена от бойци-колесничари.

5.     Воюващите срещу Троя Агамемнон и Менелай не са гърци, а потомци на фригиеца Пелопс.

6.     Според Херодот, Страбон и др. стари автори, фригите са тракийски народ.

7.     Пелопонес – дом на ахейците е населен от фригите на Пелопс.

8.     Ахейците са считани за древни поселници на Пелопонес, докато на гърците Херодот гледа като на потомци на дошли от Африка мигранти.

9.     Самото име ахейци е тракийско по характер, изградено е по абсолютно същия начин както и други тракийски народностни названия, а и притежава смисъл на български език.

10.  Могилните погребения от Пелопонес са традиция, чието продължение намираме при траките, докато за гърците от времето на Античността това е нещо чуждо.

11.  Фригите и техните тракийски роднини са населявали не само Пелопонес, но също така и Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е дома на Ахил Пелеев.  

12.  Дори в Тесалия има топоним Фригия (Φρυγία),

 

Разполагайки с тази информация можем да отсъдим, че действително описаният от Омир конфликт е между две групи на една и съща общност – тази на старите балканци, които се явяват наши предци. Ето защо средновековните българи един път са отъждествявани ту като потомци на хората на Ахил и противници на Троя, ту като нейни защитници в лицето на мизите и пеоните.

 

Трябва да се добави и това, че за самите пеони Херодот смята, че спадат към трояните (Her.V.13). Обикновено нашите учени (като Димитър Ангелов и др.) определят отъждествяването на българи и пеони, (т.е. трояни) за грешка (архаизация). Това не отговаря на истината, защото ако българи и пеони не деляха един произход, то името на пеоните не би имало смисъл на български, а реално то има.

 

В най-новата си книга “Неразказаната История на Траките” съм дал обяснение на значението на името пеони с помощта на български, също така съм дал сведения за важната роля на пеоните и мизите в създаването на Арменското царство.

 

След като установихме, че Троя е основана от нашите деди, а и, че трако-трояните са от същия произход както и ахейците, трябва да изясним и последния въпрос – истинската причина за Троянската война.

 

Походът на Агамемнон и Менелай не е за завръщането на хубавата Елена, а за власт над протоците и над Троада. Името на Троя неслучайно притежава значението място на благоденствието. Територията на Троада е богата на природни ресурси, а и мястото е стратегическо, позволяващо развитие на търговията допринасят за богатството на тези, които владеят региона.

 

Нека не забравяме, че Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей и Пелопс, т.е. те са от трако-фригийски произход. Самият Пелопс някога е бил в Троада, но явно поради борба за трона е бил принуден да потърси нова територия и поради това се е отправил към Пелопонес. Това не е спекулация, има си исторически извор, в който тази информация е представена.

 

Павзаний дава интересна подробност, а именно това, че отговорния за заселването на Пелопонос с фриги герой е прогонен от Троада от фригийския владетел Ил. Самият Ил се явява потомък на Трос – човекът, за когото се е смятало, че е дал името на Троя.  

 

Претенциите на фригиеца Пелопс за престола на Троя, и походът на неговите потомци Менелай и Агамемнон срещу цар Приам обясняват и едно друго сведение на Павзаний. Става дума за това, че според един оракул Троя няма да бъде превзета, ако поне една от костите на Пелопс не бъде донесена. Това означава, че този герой е свързан с града, за който неговите потомци воюват.

 

И така – какво заключение можем на направим от представената тук информация? Данните показват ясно, че Троя е основана от траки, като различни групи от тях са се стремили да властват над имащия стратегическо разположение град. Една от групите, която не успява да се наложи, влиза в историята под името ахеи, ахейци и след напускането на Тракия успява да се засели на о-в Пелопонес. Макар да минава време от прогонването на Пелопс от Троада, неговите потомци не са забравили амбицията на дядо си и предприемат поход с цел да се реваншират. Този поход става известен като Троянска война, а участниците в него са хора, които делят един произход и се явяват наши предци.

 

 

Вярно е, че имена като Агамемнон, Ахил и др. звучат странно за нас, но пък един цитат от работа на Артър Еванс хвърля достатъчно светлина по този въпрос. Британският учен казва следното: “Много имена, присъстващи и в гръцката митология не са гръцки по произход, а други са гърцизирани не особено сполучливо като например Ахил…и изглеждат идващи от легендите на предшестващото гърците население…” - “Many names, also, in Greek mythology, are not of Greek origin, and others have only been Graecized imperfectly Άχιλλεύς…..and seem to have been transmitted from a pre-Hellenic repertory of popular tradition (saga)…” (Evans, 1952, с. 67).

 

Артър Еванс не е единствения, който смята, че имената на героите от старогръцките легенди не са гръцки. Цитирайки свои колеги от Западна Европа, руският учен Юрий Откупшиков съобщава следното: “Гърците от героическата епоха носят почти изключително негръцки имена…В класическата епоха голяма част от гръцката ономастика също така не е гръцка…Даже тези лични имена и топоними, на които може да се даде значение на гръцки, могат да се окажат негръцки, до известна степен преосмислени под въздействие на народната етимология.”- “греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)…”(Откупщиков, 1988, c.114).

 

Сега вече трябва да е съвсем ясно защо Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на хората подвластни на Ахил Пелеев. Трябва и да е ясно защо Ахил погребва своя загинал роднина Патрокъл ползващ обреди, практикувани и от жителите на Троя и познати  на българите от Средновековието. Около 2000 години след Ахил, княз Крум ще повтори особения обред след битката при Верзиникия, жертвайки хора и животни в чест на падналите свои бойци.

 

Българите не просто носят гените на най-старото цивилизовано балканско население, дало героите описани от Омир, но при нас е запазена смайващо дълго време традицията на воинската аристокрация оформила до голяма степен ранното гръцко общество, а и обществата на келти, римляни и др.

 

 

БЪЛГАРСКАТА БУКВА Б В САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ – СЕНЗАЦИЯ, ИЛИ ВРЕДНА СПЕКУЛАЦИЯ?

Напоследък моят Месинджър е задръстен от съобщения. Различни приятели и познати ми пращат един пост, в който има снимка на надпис на съд от о-в Самотраки. Авторът на поста смята, че на керамичен съд от о-в Самотраки има българска буква Б, а “тя би могла да бъде единствено тракийска буква, ползвана от траки”.

 

                  Надпис върху съд от о-в Самотраки [по Леман, Георгиев]

На пръв поглед имаме нещо сензационно, но това е само на пръв поглед. Да, вярно е, че дедите ни са първите балканци, а и първите европейци боравещи с писменост. Тук спор няма, така е, но е хубаво, когато човек засяга сериозна тема да прилага и сериозна аргументация. А в поста за българската буква Б в Самотракийски надпис, липса дори елементарна аргументация.

 

Буква Б ползват и гърците в ранните си надписи, азбуката на Тера запазва Б дълго време. По-рано от гърците буква Б се ползва от арамеите, финикийците и др. семитски народи. Прилагам сравнителни таблици от труда на Р. Карпентър, така всеки може да се увери, че моите твърдения са аргументирани.

 

Арамейска писменост[по Карпентър], буквата Б е подчертана с червен цвят 

Древни букви от Библос и Стелата на Меша [по Карпентър], буквата Б е маркирана с червен цвят

Другият проблем на автора на поста е в това, че свържеш ли дадена буква с определен надпис, наречеш ли тази буква българска, трябва и да демонстрираш, че си в състояние да прочетеш написаното. 

Не е ли така, не е ли нужно доказателство за сериозното твърдение? Такова обаче не е представено и по този начин се дава оръжие в ръцете на нашите врагове. Те ще използват липсата на аргументация срещу нас.

Тъжното е, че надписът може да се изтълкува на български, но ако преди това се разпространи и наложи неиздържана информация, дори и нашите сънародници няма да приемат сведенията на човека, който представя тълкуване.

За мен няма съмнение, че архаичната буква Б е създадена от нашите предци. При анализа на акрофонията на архаичната буква Б, акад. Георгиев, ползвайки сведения на Бернекер и др. предлага българските думи батко, батьо, бате, баща и др. [Георгиев, 1952, с.53]. Както обаче отбелязах – не навсякъде, където има Б, може да се говори за български, или ако искате тракийски епиграфски паметник. 

Дедите ни са повлияли народите на Ориента, това съм го обяснил подробно в книгата си Неразказаната История на Траките. Пак напомням обаче – една буква пролет не прави. Нужно е да се представи издържано тълкуване на текста, в който присъства тази буква, иначе не просто няма полза, но се нанася и вреда.

Нека обърнем внимание на надписа с “българската буква Б”. Учени като Карл Леман действително определят знака като Б. Нашият езиковед Владимир Георгиев възразява, смята, че се касае за неправилно написано Е [Георгиев, 1957, с.36.]. С това аз съм напълно съгласен и бързам да подчертая, че ако буквата е Е, то надписът е доста лесен за разчитане с помощта на българския.

 

Пред така наречената българска буква Б [реално Е], има особен знак ↆ. Някои го смятат за форма на Χ, други вярват, че се касае за Ѱ. Аз лично смятам, че в случая се натъкваме на древен вариант на К, като акрофонията на точно този вариант, в друг свой труд акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дума копиѥ [Георгиев, 1952, с.57].

 

Понеже твърдението ми е сериозно, давам онагледяващ пример с изображение от труда на акад. Георгиев, така всеки може да се увери в истинността на думите ми.

Започна да става интересно, нали? Нека да видим сега чие четене е най-логично. Акад. Георгиев смята, че трябва да прочетем:  μ’ έποίησε ό τεχνεύς Άντοκ[λ]εής – Направи ме майсторът Антоклес…или нещо подобно [Георгиев, 1957, с.37]. Моето виждане е напълно различно. Ще предам текста с латиница, за да е по-лесен за разбиране от повечето хора. Смятам, че на съда от Самотраки е написано: [E] POTE KENEUS ANTOKAE [началното Е е част от друга дума, която не е оцеляла].

ПОТЕ [POTE] е нашата древна дума поть – господар [запазена в Гос-подъ и поть-пѣга, според нашите лингвисти]. Тук думата е в звателен падеж с характерното окончание Е, т.е. тълкуването е господине, господарю.

КЕНЕУС [KENEUS] е титла, която е сродна на фригийската АКЕНАС – княз, [документирана на надпис W-07 по Александър Люботски и др.]. 

AНТОКЕ [ANTOKAE] е личното име Анток, отново в звателен падеж. Името е сродно на това на митичния персонаж Антей [Ἀντείας], в случая с умалителна наставка – ок, срещаща се в тракийски лични имена като Мед-ок, Дар-ок и др. Името Анток е лесно обяснимо с помощта на старобългарския, но тук ще се въздържа от даване на тълкуване.

Изразът: ПОТЕ, КЕНЕУС АНТОКЕ означава Господарю, княз Антоке, а евентуално продължение може да е: приеми този дар. Разбира се продължението е спекулация, защото не разполагаме с останалата част от надписа. Тук само предлагам едно логично предположение, нищо повече.

Ето, не е нужно да измисляме сензации, за да докажем, че сме потомци на древен балкански народ. Нужен е труд, четене, проверки и добър анализ, а данни има, но те трябва да се ползват коректно.

В поста със сензацията за българската буква Б са ползвани мои неща без това да е посочено, т.е. става дума за кражба на интелектуална собственост. 

По-лошото е, че взетата от мен информация е смесена с лъжи. Никога не съм изказвал твърдението, че Плиний Стари e живял дълги години на Балканите. Това си е творческа измислица на автора на поста, която той доста непочтено е добавил към моя материал.

Лъжа е и, че Плиний оставя сведения за азбуката по тракийските земи. Нещата са по-различни, Плиний Стари твърди, че книги на древния герой Дардан са били скрити в гробницата му  [Plin. HN, XXX.2], а тя е в Троада. Старият автор добавя и, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лаций [Plin. HN, VII.193], а тази област е на Апенините. 

Хайде, представете си, ако някой сънародник реши да ползва некоректно представените сведения в спор с чужденец. Нима противниците на нашия сънародник няма да го съсипят от подигравки и така да се накърни нашето име?

Когато някой преписва без да мисли и добавя неща от себе си, създава условия за сериозни проблеми, навярно без да осъзнава вредата от това действие. Възможно е намеренията на автора на поста [или авторите?] да са били добри, но само с добри намерения не се получават добри неща. Нужен е труд, много, много труд, а също коректност и уважение към труда на хората, които предлагат ценна информация.

Нямам нищо против работите ми да се ползват, но нека това се върши по почтен начин. Редно е да се спомене авторът, редно е и думите му да не бъдат изкривявани. Всеки може да добави нови неща, свои неща, но това трябва ясно да се упомене. Ето, аз цитирам Карл Леман и Владимир Георгиев, а за добавеното уточнявам, че е мое тълкуване.

Темата за древната азбука е неимоверно важна, а и много интересна, защото акрофонията на някои от архаичните финикийски букви може да се изтълкува с помощта на български думи. В Неразказаната История на Траките има представена доста информация по този въпрос.

В моята книга главата за писмеността е добре илюстрирана, дадени са и сведения за това към коя етническа група принадлежи героят Кадъм, на когото се приписва въвеждането на азбуката в Елада. Обяснено е подробно и как древната балканска писменост попада в ръцете на народите на Ориента.

Прилагам активен линк съм страницата на Атеа, където книгата с обясненията на имената на древните букви може да се поръча.

https://ateabooks.com/world-history-series/7045-nerazkazanata-istoriya-na-trakite-9786197624236.html?fbclid=IwAR2EKXWUSdYm4Ztv5CehS7EBTykPc3etsbVieVmJ6QdD7mCB-RywsUh4dWQ

Разбира се готов съм да дам кратки обяснения и в блога си, но няма как да покажа представените в книгата ми илюстрации. А те са важни за разбирането на историята на древната писменост. Имената на древните букви показват, че ранната азбука е създадена от хора говорили архаичен вариант на българския език. Един ден това ще е общопризнат факт – един от многото, които ще променят съдържанието на старата история и ще дадат заслуженото самочувствие на нашия народ.

 

Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Произхождение Алфавита. Вопросы языкознания №6, 1952, ноябрь-декабрь, Изд. Академий Наук СССР, Москва, 1952.

2.Георгиев Вл., Тракийският език, БАН, София, 1957.

3.Carpenter Rh.,The Antiquity of the Greek Alphabet Author(s): American Journal of Archaeology, Vol. 37, No. 1 (Jan. - Mar., 1933), pp. 8-29 Published by: Archaeological Institute of America.

КАК СЕ УБИВА ЧОВЕК И КАК СЕ СПАСЯВА НАРОД?

 

Животът е дар, който трябва да се цени. Идваме на този свят малки, слаби и беззащитни. Минават дълги години преди да се превърнем в зрели, самостоятелни личности. По пътя, по който минаваме ни чакат безброй изпитания. Болести, бедствия и злополуки не могат да се предвидят, но все пак повечето от нас се справят с всичко.

 

Някои дори имат щастието да достигнат до преклонна възраст. Жилави сме, в нас се крие сила, за която дори не подозираме. Когато се намираме в голяма опасност тялото се трансформира, мускулите се стягат, вените се пълнят с адреналин. Човек може да преживее падане в пропаст, ухапване от отровна змия, куршумна, или прободна рана и т.н. Известни са много случаи когато хора са се измъкнали от сигурна смърт...

 

Да, жилави сме и въпреки това съществува съвсем сигурен начин да бъдем унищожени напълно. С този метод може да се премахне не просто един индивид, а дори да се сложи край на цял народ. Не са нужни свръхмодерни оръжия, отрови маскирано като лекарство, или огромни тълпи от жестоки главорези. Не, има смърт, която идва бавно, тихо, неусетно. Засегнатият дори не подозира, че дните му са преброени. До последния си ден той се движи, работи, спори. И все пак е обречен да потъне в небитието.

 

В момента, в който група безсъвестни хора смажат вярата ни в доброто сигурната смърт забива нокти в нас. Когато ни бъдат отнети гордостта и достойнството, сякаш невидима черна ръка рязва душата ни с тънък нож.

 

Като дърво с отсечени корени започваме бавно да линеем и да губим същността си. Униженията и гаврата със справедливостта докарват апатия. Тя се впива като пиявица в нас и източва живота ни ден подир ден. Ето така идва сигурната смърт. Ето така един цял народ може да бъде заличен от лицето на земята, без да гръмне нито една пушка, без никой да издаде вик.

 

Днес има такива, които казват, че българите, от които Монро, Бъкстон, Стобарт, Робер, Рийд, Лихачов и др. са се възхищавали вече не съществуват. Ето какви хора видяха чужденците посетили земята ни:

 

“Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

 

Ноъл Бъкстон казва за нас: “За българина е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със забележително спокойствие... “Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите имат уникални качества на тялото и духа...”

“Когато човек хвърли поглед върху вероятното бъдеще на Балканския полуостров, само у българите се вижда надежна перспектива. Това се определя от тяхното трудолюбие и тяхната пестеливост, тяхното упрямство и тяхната трезвеност. “ – изказване на лорд Страндсфорд, 60-те години на 19 век, С.Минкова, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990, c.227.

“Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и потикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела." - Коментар за българските ученици в “Robert’s Collese” от директора му Сайръс Хамлин - J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877, с.44.

Описаните от чужденци наши качества ние все още ги имаме. Те не са изчезнали, въпреки, че лоши хора се опитват да ни внушат, че е така. Ние сме народ, който за ужас на враговете си многократно се е издигал от пепелищата, прераждал се е и е показвал на света, че е способен на чудеса.

Немалко велики цивилизации познават шеметен възход и дълговековно благополучие. В Месопотамия, Хетската Империя и Урарту са създадени великолепни сгради и са изваяни изумителни скулптури, изписани са хиляди документи, сътворени са изящни украшения. След падението си, хората създали тези забележителни държави не са били в състояние да се изправят и възвърнат старата слава. Не са помогнали нито оръжия, нито клетви, нито молитви към различни богове. За тези някога велики хора е дошло забвението...

 

Нашите деди обаче са направили това, което е било невъзможно за другите, защото са имали сила на духа и са останали предани на своите стари традиции. Предците ни са следвали упорито истината, доброто и справедливостта, и са се превърнали във вечни техни носители. Ето защо народът ни се е прераждал отново и отново.

 

Не е ли това пример достоен за подражание? Не е ли завръщането към духовното, доброто и почтеността най-доброто лекарство срещу ужасната болест, която е впила нокти в обществото ни? Злото не може да съществува без някой да го храни. Болестите на духа не се появяват, ако няма условия за тяхното съществуване. Ако не си част от порочната система, със своя добър пример можеш да се бориш ефикасно срещу нея.

 

Смятам, че борбата със злото се състои най-вече в това да мислиш добро, да говориш добри неща и да вършиш добро. За да си добър обаче трябва и да си силен, защото доброта без духовна и физическа сила те прави лесна жертва за безсъвестни индивиди. За да продължаваш да бъдеш добър е нужно и да си заобиколен със себеподобни хора, защото има и други: корумпирани, нагли, продажни и алчни. Те мразят неистово различните от тях и правят всичко възможно да ги изолират, смачкат, унищожат.

 

Някои смятат, че обединението на добрите хора е труден процес. Това не е така, но е направено много, за да се внуши, че обществото ни е разединено и слабо, че няма надежда за нас. Внушенията са непрестанни, могат да се нарекат дори индустрия – добре финансирана и ползваща рафинирани методи.

 

Обединението е лесно, но за него трябва да се работи неспирно, защото и индустрията целяща да превърне народа ни в безформена и безволева маса не спира да пръска отрова. Понякога това става тихо и почти неусетно, а понякога брутално, но процесът не спира никога. Причината за това е страхът от пробуждането на хората и появата на решение да се избере достоен начин на живот. Промяната може да се осъществи стъпка по стъпка.

 

Лесно е да пазим населеното си място чисто, а колкото и странно да звучи – това е много важно. Един добър приятел казваше: Ако търпиш боклуци по улиците и в природата ще привикнеш към нередното и ще позволиш на боклуци в управлението да определят бъдещето ти, а то ще свърши на бунището. Има логика, защото вътрешната ни нагласа по отношение на това: какво трябва да се приеме и на какво трябва да се окаже съпротива, оформя утрешния ни ден.

 

Лесно е да поздравим своите съседи, колеги, а дори и непознати хора на улицата. Една усмивка, една добра дума може да спаси живота на човек, който притежава полезни за обществото таланти, но обстоятелствата са го смачкали. Стойностните хора често са и уязвими, ако намерим тези сънародници и ги опазим, те ще се отплатят десетократно след време. Приятелското отношение към всички не ни струва нищо, но реално притежава огромна стойност.

 

Лесно е вместо да киснем пред телевизора, да излезем навън и да се срещнем с приятели, да поговорим за истинските неща в живота. Така се откъсваме от пипалата на пропагандната машина и същевременно заздравяваме обществото оформяйки един стабилен приятелски кръг. Стабилно приятелство съществува, ако хората общуват лице в лице. Дори да не е всеки ден, дори да не е всяка седмица – важното е да се случва.

 

Лесно е заедно с приятели да окажем морална, или даже финансова помощ на някой болен сънародник, дори да се касае за напълно непознат. Често даваме пари за ненужни неща, спокойно можем да минем и без тях, но понякога липсата на пари за лечение при някои хора е въпрос на живот и смърт. Кое ще ни даде по-голямо удовлетворение: вечеря в скъп ресторант, купуването на поредния нов костюм, или пък знанието, че помагайки на някой в нужда е довело до спасяването на човешки живот?

 

Преди време учител по антропология [навярно М. Мийд] обяснява на своите студенти, че за начало на цивилизация можем да говорим дълго преди появата на градове, царе, организирана религия. Една зараснала бедрена кост на човек живял още преди Неолитната революция се явява ярък пример за началото на цивилизацията. В природата животните със счупени кости нямат шанс за оцеляване – те биват изяждани от хищниците. Зарасналата бедрена кост на човек живял преди повече от 10 000 години показва, че някой го е било грижа за пострадалия. Че му е носил дълго време храна и вода, че го е пазил от хищници, че му е помогнал да оздравее. Ето, едва ли може да има съмнение, че съпричастността е това, което ни отличава от дивите зверове. 

 

Лесно е заедно с роднини, приятели, колеги да привлечем вниманието на обществеността към даден проблем. Мошениците винаги са били нагли и умеещи да лъжат, но въпреки това – те обичат да работят в сянка, за да не загубят доверието на хората помогнали им да придобият власт. Понякога тези, които поддържат вредящите на страната ни индивиди правят това, не защото не обичат България, а защото са прекалено доверчиви и не знаят за тъмните дела на хората, които поддържат.

 

Лесно е да покажем любов към децата си, да отделим време за тях и да ги възпитаме ние самите, вместо да оставяме на създадената от порочни хора система да ги обърка, смачка и реално да ни ги отнеме. Зная, че много от нас са натоварени, зная, че битието на много от нас е трудно, но все пак, децата ни са нашето бъдеще – ако не успеем да ги спасим, за какво живеем?

 

Лесно е да заживеем обединени от светъл идеал. Истината за нашите корени, а и за заслугите на предците ни го позволява. Още в началото на своята дейност като блогър аз се удивих от това, че хора с различни виждания, хора с различна вяра си подават ръка, приемайки, че всички сме потомци на народа, с който започва историята.

 

На друго място, на друга тема, свързана с политика, избори и т.н. тези последователи на блога ми биха се нападали и обиждали, в никакъв случай не биха приели гледната точка на другите, но ето – виждането, че ние българите сме потомци на велики хора сякаш пробуди нещо, което е било дълго време в латентно състояние.

 

Приемането на истината, че предците ни са сторили нещо удивително – останали са в най-старата си Родина 8000 години, сякаш трансформираше читателите ми. Приемането на истината, че нашите предци са създателите на първите човеколюбиви доктрини, че са създатели на писменост и култура, обогатили много други народи, караше хора с противоположни виждания да забравят своите различния.

 

И това не е случайно. Научилите истината вече имаха пример достоен за следване. Както детето следва своите родители, така и възрастните следват светлите примери на героите от миналото. Когато дедите ни са ковали съдбата си и даже са предопределяли бъдещето на други хора, не е имало леви и десни. Нашите предци са били силни, защото са ценили своите традиции, а и са следвали своите интереси, не интересите на чужденци.

 

Разберем ли това добре ще осъзнаем и какво трябва да се прави. Разбрахме как се убива човек, но знаем и как се спасява цял народ. Остава само да го направим – стъпка по стъпка, бавно, но упорито.